Рядко в сайта за позитивни новини може да срещнете такива за кражби и други вандалски прояви. Този път обаче пишем тази статия с надеждата тя да доведе до развръзка, която да бъде отразена с позитивна новина.

Ситуацията е следната:

Откраднат е бюста на славния войвода Филип Тотю (1830-1907 г.) от фасадата на родната му къща в махала Гърците край село Вонеща Вода.
"Кражбата е станала навръх Великден в изключително неподходящ момент в навечерието на честването на 180 годишнината от рождението на войводата, което се чества на 10 Април" - сподели директора на РИМ Велико Търново н.с. Иван Църов.

"Надяваме се, че това грозно деяние извършено в такъв светъл ден ще бъде наказано от този, който стои над нас. Молим, ако някой има информация по случая да уведоми органите на МВР или да се обади в администрацията на РИМ - Велико Търново на телефон 062/636954." - допълни още той.

Барелефът най-вероятно е предаден в някой от пунктовете за изкупуване на цветни метали. 

Биография на Филип Тотю:

Филип Тотю, чието истинско рождено име е Тодор Тодоров Топалов, е роден в колиби Гърците, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода; води дружина из Стара планина. Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име -Филип Тотю.

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски.През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града ,дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край с. Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов.

{{...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.|Четите в България - З. Стоянов|}}

След разбиването ѝ при с. Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал (днешен вр. Ботев) в Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според З. Стоянов:

"... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение."

През 1868 участва във втора българска легия,под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г. е определен от Българския революционен комитет (БРК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване.Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев. Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война (1876); участва и в Руско-турската освободителна война.

След Освобождението живее в с.Острица, Русенско, а след това в с. Две могили, където се занимава с градинарство. Получавайки скромна пенсия от българското правителство заради участието си в революционното движение, завършва дните си наричаният от всички свои съвременници Филип Тотю.

Умира в село Две могили, Русенско на 23 март 1907 г.

Коментари

Име *
Код   

Коментирай